Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2018 18:00 - Фактор ли е сривът на турската лира?
Автор: asenprodanov111 Категория: Бизнес   
Прочетен: 872 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.10.2018 09:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Откакто турската лира се срина и обезцени многократно, турските курорти, градове и пазари се превърнаха в Дестинация № 1 за българите. Разбира се, това не е единствената причина за рекордния наплив на нашенци към южната ни съседка.

Защото по пътя на тази логика би трябвало мащабното ни туристическо-търговско нашествие да е в точно обратната посока – на север, към Русия, поради катастрофалния спад и небивала обезценка на руската рубла. Да ама не! Именно в тази посока нямаме регистрирано никакво движение и интерес. Русия няма как да стане по-привлекателна за търговия и туризъм дори валутата й да е по-евтина от тоалетната хартия (което вече е почти така). Там нито може да се купи нещо качествено (стоките им никога не са били търсени извън граница), нито пък курортите им са реномирани и добри.

Докато турските курорти и пазари открай време са се радвали на огромна посещаемост и интерес, стоките им винаги са били търсени извън граница. Не случайно наричат Турция европейския Китай. А сега, след голямото поевтиняване на лирата, цените на стоките и услугите им станаха изключително изгодни и масово достъпни което закономерно доведе до рекордния наплив от чужденци, в т.ч. и българи там.

Мястото на Турция наистина не е в ЕС тъй като категорично не отговаря на редица важни и приоритетни изисквания за членство в общноста. Няма и тенденция някога да отговори на тях. Но в областта на туризма, търговията и обслужването положението е определено по-добро отколкото у нас и има на какво да се поучим от турците.

С цел покупка на стоки, българите са се ориентирали най-вече към близките до границата ни Одрин и Лозенград. От ГКПП Малко Търново (Дерекьой) до първият турски град – Лозенград (78 хиляди жители) разстоянието е 41 км по перфектно двупосочно, трилентово шосе. А от Лозенград до Одрин (166 500 жители) са 55 км, като и този път е двупосочен, но е двулентов и в по-голямата си част  доста тесен, сравнително неравен, като основните превозни средства са трактори и всякакви други селскостопански машини разминаването с които е почти на една боя разстояние. Тоест общото разстояние от този ГКПП до Одрин е почти сто км. Поради което ако ще се пътува само до Одрин, по-удобният маршрут е през ГКПП Лесово (Хамзабейли) – близо 40 км. До Одрин може да се стигне и от ГККП Капитан Андреево (Капъкуле) – само 12 км път.

Граничните КПП-та (особено ГКПП Малко Търново - Дерекьойбуквално са задръстени ежедневно от стотици нашенски автомобили, поради което нормалното преминаване през тях е силно затруднено и винаги се чака с часове (не по-малко от два, често поне 3, но не рядко и повече от 4, дори по 5 – 6 часа!) на границата. Но явно това не е в състояние да откаже и спре българите. Завръщащите се от там коли, автобуси, пикапи, товарни микробуси са претъпкани със стока, а хората са доволни от покупките и почивката из турските курорти.

Дразнеща обаче е отколешната забрана за внос от Турция на хранителните продукти от животински произход – месни и млечни, тоест месо, колбаси, деликатеси, месни консерви, сирене, кашкавал, масло, мляко, яйца. Забранен е и вносът на риба – сурова, осолена, пушена, консервирана. Официално обявената причина за забраната на вноса била, че съществувала възможност за евентуална зараза на тези хранителни продукти и за да се избегне риска се въвела тази забрана като предпазна мярка. Но неофициалната версия е, че по този начин се цели предотвратяването на вноса на евтини храни на европейския пазар които биха ограничили продажбите на подобните такива, произвеждани в ЕС, но с по-високи цени. Тоест, прилага се метода за блокиране на външната конкуренция. Така или иначе въпросната забрана е против интересите на българските потребители.

Общото впечатление е, че турските продавачи и обслужващ персонал са несравнимо по-любезни и учтиви от нашенските. В почти всичките им магазини за хранителни стоки (за разлика от тези в България) клиента може да опитва от предлаганите ядки, маслини, сушени плодове, сладкиши, рибни продукти и други. А в кафенетата и ресторантите освен доброто обслужване, много често към поръчката си клиентите получават подаръчета и безплатни бонуси – вода, чай, дребни сладки, хляб и други, нещо абсолютно неприсъщо у нас.

Всичко това, разбира се, привлича клиентите и търговията им върви на пълни обороти. Най-вероятно гореспоменатите разлики в предлагането и обслужването са въпрос на манталитет и народопсихология, но определено именно от тях зависи дали частния бизнес (особено дребния и средния) ще е на печалба, застой или загуба. Нещо върху което си заслужава добре да се замислим ако искаме да привличаме клиентите така както отдавна го правят южните ни съседи. За да не останем само като наблюдатели, туристи и клиенти в чужбина.




Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: asenprodanov111
Категория: Други
Прочетен: 21407
Постинги: 9
Коментари: 3
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031