Поводът да изразя възмущението си тук е тази снимка от съвремието ни, символ на нагла провокация и то от униформени представители на българското силово министерство – МВР, което по регламент трябва задължително да демонстрира деполитизация и безпристрастие, а де факто в случая виждаме точно обратното като драстично противоречие с евроатлантическите приоритети на България, уж  лоялен член на ЕС и НАТО. Това парадиране умишлено и публично направено от държавни служители, служебно ангажирани с опазването на реда и законността е равносилно на престъпление, на държавна измяна. Тези провокатори, явни национални предатели, назначението на които е противопоказно и категорично неподходящо в държавните структури, особено в МВР, безогледно възползвали се  от свободата в съвременна България си позволяват наглостта противозаконно закичени с георгиевски парцали публично да демонстрират афинитет и пристрастие към исторически признат агресор и окупатор на България, увековечавайки се пред един от стотиците му паметници сервилно нацвъкани из държавата ни. Явно все още се разчита на политическото невежество на лумпенизираната част от обществото ни за да й се внушават нагласи, осуетяващи развитието на България по евроатлантическия й път. Ето защо се налага и аз на свой ред да припомня, но най-вече да сведа до знанието на дезориентираните дебили русофили умишлено изопачаваните и скривани от тях исторически факти:

В мрачното време на СОЦ-а, когато България в условията на безпрецедентна изолация от цивилизования свят, бе като безгласна буква поради тоталната робска зависимост от СССР. Тогава най-невинната симпатия към Запада (особено към САЩ) се преследваше от комунистическата власт и се налагаха тежки наказания на „провинилите” се. Абсолютно всяко подражание на западния начин на живот се окачествяваше като предателство към социалистическия строй. Слушането на западна музика и новини беше забранено и се считаше за поддаване и разпространяване на вражеска пропаганда. Същото важеше за проявен интерес към западните списания и вестници. Радиостанциите ни пък предаваха повече руска музика и песни, отколкото български. По телевизията и кината се прожектираха само руски филми освен българските плюс някои идейно подбрани от киностудията на останалите държави от соцлагера. Западното кино беше обявено едва ли не за опасна зараза и беше забранено у нас. Руският език се изучаваше наравно с българския задължително по разширена учебна програма с огромен щат учители по руски. Многочислени руски армейски части бяха трайно дислоцирани из десетки български секретни военни поделения. Руски генерали определяха и диктуваха военната ни стратегия, а от българското МНО за по-благозвучно спускаха заповедите и нарежданията на руснаците като наши. България негласно бе като руска губерния, като руска колония, като  протекторат с формално национално самоуправление. България за всичко чинопреклонно се отчиташе пред Москва, пред Кремъл. Българските управници бяха по робски сервилни и всеотдайни пред руските си господари. Цялото това недостойно и унизително прекланяне пред тях, поразително приличащо на Стокхолмския синдром, непоправимо увреди имиджа на България пред цивилизования свят, последствията от което ни влияят негативно и днес. Кореспондирането и поддържането на връзки с граждани от западните държави се следеше строго от милицията и държавна сигурност, а повечето от писмата за и от там се отваряха от спецслужбите за да се провери съдържанието им за евентуална пропаганда или за изнасяне на някаква информация. Личните контакти с чужденци от Запада дошли у нас на екскурзия или в командировка също се следяха от агентите на държавна сигурност, тайно се записваха и филмираха срещите и разговорите им с българи, пишеха се доноси и досиета, вербуваха се нашенци с цел провокации, дезинформации и шпионаж. Свободното и индивидуално пътуване на редовите, безпартийни българи из западните държави бе невъзможно. Можеше да посетиш западна държава само след като комунистическите власти са се убедили, че си лоялен на соцрежима и не си податлив на западните изкушения, при това само чрез организирана екскурзия с неизменен добре платен от държавата придружител - ухо, око и ръка зад граница на комунистическите ни  тайни служби. Освен всичко това допуснатите от МВР в списъка на екскурзиантите нямаха право да носят със себе си пари над разрешената символична сумичка, крайно недостатъчна дори да седнеш веднъж като бял човек и то в обикновен ресторант. Беше времето на така наречената „Желязна завеса” - тотална изолация от цивилизования свят и безпрецедентно ограничаване на правата и свободите на редовите, безпартийни граждани на НРБ. В столицата и в още няколко големи окръжни български градове съществуваха специални валутни магазини от така наречената верига „Кореком” (сполучливо наречена от народа „КОРЕкция на КОМунизма”) единствено в които на българска територия се продаваха, но само срещу американски долари, британски лири стерлинги и западногермански марки западни стоки (алкохол, цигари, шоколади, козметика, дънки, ограничен асортимент бяла техника, телевизори, аудио и видеоелектроника). С български левове не можеше да се закупи абсолютно нищо от тези иначе български магазини функциониращи в български градове. Търговията в тези магазини бе срамна икономическа дискриминация спрямо българските граждани (единствено с редките изключения на онези от тях, привилегировани от БКП да печелят гореизброената западна валута от работа и командировки в чужбина!) които нямаха право и възможност да си купят свободно от там изкусителните и качествени западни стоки. Дори само да влезеш от любопитство в тези магазини щом нямаш право да притежаваш и пазариш с гореизброената западна валута беше рисковано за да не те заподозрат в интерес към западните стоки в тях. А попаднеш ли веднъж в полезрението на милицията или на държавна сигурност като потенциален привърженик на западните ценности и демокрация незабавно те обявяваха и заклеймяваха за враг на соцрежима и предприемаха всевъзможни репресии срещу теб включително изселване в забутани селца (тип индиански резерват), вкарване в затвор без съд и присъда по предателски донос, подозрение и изфабрикуван фалшив мотив, безследно изчезване в небитието. Други бяха заточвани в концлагери и подлагани там на жестоки инквизиции, а близките им роднини бяха неспирно тероризирани, заплашвани и репресирани. Невинните жертви и потърпевши заради подозрение в какъвто и да е афинитет към западното и за пренебрегване на руското и социалистическото бяха десетки хиляди. Дори само за разказването на виц правдоподобен, но осмиващ социализма, комунистите или руснаците, българските власти гонеха от работа, изселваха, арестуваха, репресираха и дори убиваха. А да започнеш хубава или по-добре платена работа, на каквато и да е началническа длъжност, особено пък да станеш директор или заместник където и да е, да те приемат като служител в митницата, в общината, да те назначат в милицията, прокуратурата или съда беше абсолютно невъзможно ако не си доверен член на БКП и явен русофил. Имаше безпрецедентна политическа дискриминация. С куп предимства и привилегии се ползваха единствено комунистите и русофилите, освен на най-добра работа без нужните качества за нея, те и децата им бяха приемани за студенти в университетите независимо от това колко нисък успех имат в дипломите си за средно образование, както и независимо от това какви оценки са получили на кандидатстудентските изпити, а най-изявените сред тях бяха дотолкова привилегировани, че влизаха в университетите дори без да им се изчислява бал за приемане, без да се явяват на изпити. По същия привилегирован начин след това завършваха висше образование, което бе причина българските дипломи да не се приемат като валидни извън страната ни освен в СССР и в някои други соцдържави. Така комунягите, русофилите и децата им изместваха несправедливо и нагло останалите независимо от това, че са имали бал, крайно недостатъчен за да бъдат класирани за прием в университетите ни.

Това мрачно време на жесток тоталитаризъм и робска зависимост от руснаците отмина, но облагодетелствуваните и поради което лично заинтересовани от него, както и наследниците им останаха да противопоставят и делят обществото ни, да пречат всячески на прозападната ориентация на България чрез всевъзможни лъжи и дезинформации. Комунягите и русофилите ни правят всичко възможно да не допуснат реално декомунизиране и лустрация, да прикрият максимално злодеянията си от злокобния, ретрограден и потиснически период 1944 – 1990,  да възпрепятстват свободната информация и изучаването на комунистическите престъпления и терор в учебните заведения за да останат в заблуда и незнание сегашните и идните поколения. И по този предателски начин целят отново да прокарат сред тях собствените си коварни интереси, а именно дезинформиране относно същността и последствията от фаталната зависимост на България от Русия плюс преориентиране на държавата ни обратно в тоталитарно – авторитарната сфера на  Империята на Злото – Русия. Позорно е, че поради техния непрестанен натиск и зловредно влияние в обществото, България остана единствената държава в ЕС, непредприела реална декомунизация и лустрация!

От доста години вече България е пълноправен член на семейството на богатите, уредени и силни европейски държави – ЕС както и член на най-мощния отбранителен военен съюз НАТО които са гаранция за независимостта и просперитета на държавата ни. България е вече свободна и демократична, но това пък позволи на комунягите и русофилите ни да запазят своите властови и икономически позиции дори до такова ниво, че да продължат пак да ръководят и направляват процесите в държавата ни. И така се оказа, че пак от тях в недопустимо голяма степен зависят съдбините, настоящето и бъдещето на всички ни. Днес те необезпокоявани в условията на свобода и демокрация, най-безочливо налагат своите политически и икономически интереси, окупират всички възможни властови позиции, ръководни и добре платени места със свои хора – комуняги и русофили, предоставят им възможност и дори ги толерират да правят несъвместими с евроатлантическите приоритети на България неща.

 Нагледен пример за това е и наместването на фотографираните дебили русофили  (нали се проучват кандидатите и служителите?) в уж деполитизираното ни силово министерство МВР които позират така без всякакво притеснение, че грубо нарушават вменените им от закона и вътрешния правилник задължения на униформени. Явно защото вярват, че могат да разчитат на червен политически чадър който да омаловажи и оневини деянието им, „чадър” подхранващ и защитаващ определени чужди интереси в България, не националните, не съюзническите ни, не общоевропейските. Съществуването и заздравяването на този червен чадър у нас става под егидата, контрола и щедрото спонсориране от Русия, при това съвсем легално все едно България не е член на ЕС и НАТО, което пък се нарича нагла провокация и груба намеса във вътрешните работи на суверенна държава.

Закичването на българска полицейска униформа със символ на чужда държава и то на такава извън НАТО и ЕС, в които България уж лоялно членува от доста години, е незаконно, недопустимо и е предостатъчно основание за незабавно дисциплинарно уволнение на нарушителите  от структурите на МВР.

Дано властта се самосезира от това нагледно доказателство, незабавно да разследва щателно случая, безкомпромисно да изгони от МВР тези провокатори и национални предатели, позорящи България и да оповести всичко в медиите!  

Да не забравяме и друго- за продавачи в Кореком тогава са били назначавани САМО доносници,които са имали в магазините си камери за заснемане на непознатите лица,пазаруващи там и незабавно са предавали снимките им на властите,за да търсят откъде е спечелена тяхната валута. Това означава,че никой човек не е можел да стане продавач в Кореком тогава,ако не е доносник и то активен.