Позорно и недопустимо е в държава – член на ЕС и НАТО да се честват бивши празници увековечаващи мрачното време на тоталитаризма, тоталната изолация на България от демократичния, цивилизован свят и робската й зависимост от руснаците. Не е лоялно спрямо поетите договорености, принципи и приоритети съпътстващи членството ни и е умишлено нарушаване на същите. Освен това е очеваден парадокс. 
Превратът на 9 септември 1944 силово налага тираничния комунистически режим. А през 2000 година комунистическия режим със закон е обявен за престъпен. Което явно никак не пречи на днешното му публично възхваляване, честване на празниците му (главният е именно 9 септември), открито предлагане и налагане на символите му. Тези прояви на социалистите – комунисти са грубо нарушение на закона, но прокуратурата ни вместо да се самосезира, унизително си затваря очите и като щраус си завира главата в пясъка. Да, но така още по-ярко й лъсва червения гъз. У нас най-нагло, демонстративно и провокативно се развяват руски и съветски знамена, на най-видни места грандиозни монументи и всевъзможни паметни плочи абсурдно прославят руските окупатори и терористи. Този анахронизъм вреди на имиджа на България. Симбиозата между тоталитарното минало и демократичното настояще е ярко представена в България и ни прави антиреклама пред съюзниците от ЕС и НАТО. Силните на деня – дясноцентристите правят опасни компромиси и аморални реверанси на гробокопачите на съвременна България – комунягите и русофилите. Въпреки, че левицата отдавна е отслабена и непопулярна, тя коварно се е инфилтрирала като болестотворен вирус в здравия организъм на днешна България (на всички нива в управленските държавни и общински структури) и прави всичко възможно да го разруши. Свидетели сме на повсеместна политическа мимикрия което непрестанно увеличава недоверието и апатията сред обществото. Тя е причината за онази черта в народопсихологията ни поради която българите казват: „Всички са от един дол дренки”, „Вземи единия та удари другия”, „Еднакви като две капки ... боза” и т.н. Защото общия знаменател между политиците ни – представители на коренно различни идеологии са далаверата, шуробаджанащината и печелбарството. Всичко това в крайна сметка е опасна спирачка в развитието на България по евро-атлантическия път и е крайно време за предприемане на кардинални мерки.

Едно от най-съществените и фрапиращи различия на България в сравнение с всички останали страни от ЕС е, че единствено у нас не се осъществи необходимата декомунизация, лустрация и не се въведе изучаване в училища и университети на истината за комунистическите издевателства и престъпления, потопили България в кървав терор след руската окупация. Причината за това положение е неотслабващото влияние и всевъзможен натиск на Русия над българските политическите партии и лидерите им, поставящо европейска България в прикрита (за аполитичните и политически индиферентните), но достатъчно явна и видима (за политически грамотните) фатална зависимост от руснаците. Като следствие от горното, болшинството от българите продължават да остават в дълбока заблуда относно историческата истина. След като в учебните заведения не се изучават фактите по заробването на България от СССР, за чудовищните престъпления на комунистическата върхушка, след като истината за всичко това продължава да бъде старателно укривана и преднамерено изопачавана няма как да не бъдем на срамното и унизително първо в Европа място по брой на русофилите и лявоориентираните. Това положение позори и принизява България пред партньорите й в ЕС и НАТО. 
Така или иначе историческите истини рано или късно все пак стават публично достояние и неизменно водят до съответните кардинални промени. За съжаление, явно в България този процес на постепенно избистряне ще отнеме прекалено много време (несравнимо по-дълго отколкото в останалите страни от бившия соцлагер) докато историческата истина за онова мрачно, злокобно време на кошмарните последствия от руската окупация след 9 септември 1944 се осъзнае от всички в обществото. А в резюме тя е следната:
1. Драстично орязване на големи, стратегически важни площи от територията на България
2. Десетки хиляди (главно от средите на елита и интелигенцията на България) зверски избити (от освирепелите комунизирани дебили) без съд и присъда или след абсурдни дела – режисиран от руските окупатори фарс и "безследно изчезнали” със забрана да бъдат издирвани 
3. Фалшив референдум - България става Социалистическа Република – хората са насилствено принудени да гласуват така под заплахата от смъртно наказание, въдворяване в концлагери, изселване в изолирани гета на политически неблагонадеждни инокомислещи и пълна конфискация на имоти ако откажат съгласието си
4. Колосални финансово-икономически целеви загуби, които преизчислени по днешния валутен курс представляват разходи в размер надхвърлящ седем милиарда долара - пари за издръжката на войската на Окупаторите – Червената армия! 
5. Конфискация на фабрики и заводи с последващо разбойническо разграбване, демонтирането им и откарването на техниката и продукцията им в СССР 
6. Конфискация на едрата градска собственост
7. Конфискация на земеделските имоти
8. Подаряване златните резерви на България на руснаците 
9. Два пъти девалвация на лева - през 1952 и 1962
10. Три пъти тотален, катастрофален фалит на България
11. Прекъсване на политическите и търговските контакти с развитите страни
12. Забрана за пътуване в посока демократичния, западен свят дори за неотложно и животоспасяващо медицинско лечение 
13. Невъзможност за учение и специализация на младите хора в цивилизования свят
14. Налагане на безпрецедентни ограничения на правата и свободата на хората плюс всевъзможни забрани
15. Подлагане на масово следене, подслушване и агентурна разработка от Държавна сигурност и милицията на всички набедени за привърженици на Западната идеология, вербоване на доносници и предатели
16. Създаване на партийна каста от комунисти и русофили, предани на партията и на СССР, плюс тъмно-червен лумпенизиран елит главно от невежи, но верни на властта и на руските окупатори, наречен „активни борци против фашизма и капитализма”, облагодетелствани от всевъзможни привилегии: приемане във ВУЗ без класиране по успех, назначаване на хубава и добре платена работа, особено на всички началнически позиции, запазване за тях на всички работни места в държавната и общинска администрация, в митниците, в милицията, в армията
17. Въвеждане на задължително, повсеместно и приоритетно изучаване на руски език, за сметка на останалите чужди езици, налагането на почти само руски филми, музика и информация при почти пълна забрана на западните музика и филми, заклеймявани като вредни и лоши
18. Зареждане на търговската мрежа почти изцяло само със стоки произведени (сдЯлани!) в СССР – изключително допотопни и непродаваеми в развитите, цивилизовани държави
19. Системно поддържане на тотален стоков дефицит (дори за стоките от първа необходимост!), принуждаващ хората на унизително чакане с часове на километрични опашки за всичко необходимо и неизбежно създаващ порочните синдроми на „връзкарството”, на „стоките под щанда”, на „запазено за другаря ...”, на „уредено по втория начин”, на „снабдено от нощния магазин”
Все в този аспект списъкът с „екстрите” наложени ни след руската окупация може да бъде продължен с още много подобни и болезнено познати на съвремениците на кошмара продължил почти половин век. 
И така, вследствие на руската окупация, България се превръща в робски, териториален придатък към СССР, изолиран от свободния, проспериращ свят, населявана от поробени хора - лицемерни, злобни, завистливи, комунизирани и изцяло зависими от руснаците. Това бе времето което разви у българина т.н. Стокхолмски синдром, затвърди робския му манталитет и сервилно поведение към руските окупатори.